Тук ще се спрем по-специално на Progressive (Continuous) Tenses (Продължителни времена), разгледани общо като смисъл и идея. Продължителният аспект на граматичните времена (Progressive tenses) на първо място изразява конкретни действия в процес на протичане към момент или ситуация. Be + Present participle – Образува се със спрежение на глагола “съм” (be) и сегашно причастие. Глаголът “съм” (be) е спомагателен – той приема отрицания и стои пред подлог при въпрос. Още, по отношение на времевия отрязък, момент или ситуация към които се отнася действието:
Обърнете внимание, в горните примери имаме протичане на конкретно действие, случващо се към конкретен момент - сега, в миналото и в бъдещето. Важно: За да използваме един глагол по този начин, той трябва да носи идеята на действие в смисъла си. Напълно логично, глаголи, които ще носят смисъла състояние няма да бъдат използвани по този начин. Такива са например: want – искам, know – зная, like – харесвам, love – обичам, hate – мразя…, have – имам, притежавам (само в този контекст) и други. Тези глаголи стоят най-вече в прости времена: I have a new car. (“I am having a new car” is WRONG!!!) Продължителните времена винаги носят доза акцент. Те конкретизират за разлика от простите времена. Още, акцентите спрямо глаголното действие доста често са израз на емоция в изказа ни. Бих казал, че продължителните времена често ще са в контраст с простите времена.
Можем ли да използваме продължителни времена с наречия за честота (always, often, usually…)? Да. Тогава продължителните времена ще носят акцент върху повтаряемостта, … по-често от обичайното. Още веднъж, това често ще е повлияно от емоция.
Сравнете и се запитайте при какви случай бихте употребили примерите по-долу:
| |
Category: The way I teach grammar (Моят начин на преподаване) | Added by: Teacher_Koce (2016-09-09) | |
Views: 1881 | |
Total comments: 0 | |