Перфектният аспект на граматичните времена е, може би, най-проблемния за нас като българи изучаващи английски. В уроците си се опитвам да представя малко по-различен поглед към тези граматични времена. Проблемът идва от там, че не винаги намираме точен еквивалент на перфектните структури в българския език. Граматичната структура, както знаем е: HAVE + PAST PARTICIPLE (спрежение на HAVE като спомагателен глагол и минало причастие) За да стигне най-добре до нас употребата на тези граматични времена нека да разделим употребата на тези граматични времена на две: Употреба 1 – перфектна структура (I have done something) без израз отнасящ се към период от време. Употреба 2 - перфектна структура с период от време (I have done something for some time). (Примерите в скобите са в сегашно перфектно време, но идеята на този аспект е аналогична за всички перфектни времена) Употреба 1: На първо място един перфектен израз носи идеята на завършеност на глаголното действие. Тоест “I have done something” изразява завършено, или приключило действие – „ Направих (или направил съм) нещо.” Самото минало причастие като смисъл е логично ориентирано назад във времето, но обърнете внимание – спомагателния глагол дава връзка с настояща ситуация „Имам нещо направено…” – едва ли е най-добрия начин да се изразим на български, но това би бил буквалния превод. Тоест, бих казал, “I have done something” когато имам настояща причина да съобщя факта на едно завършено действие. Изразите в перфектно време тук са един отговор съдържащ завършени действия относно настояща ситуация.
Още тази идея звучи много добре когато изразяваме един резултат валиден към ситуацията сега.
Идеята на този аспект е аналогична за всички перфектни времена. Past perfect (Идеята на приключило действие се отнася към конкретна ситуация в миналото)
Резултат валиден към ситуация в миналото:
Future perfect (Идеята на приключило действие се отнася към конкретна ситуация в бъдещето)
Резултат валиден към ситуация в бъдеще:
До тук ние разделихме употребата на перфектните времена на две - с и без период от време и разгледахме употреба 1 - без период от време. Употреба 2 – Перфектна структура с период от време (I have done something for some time). Наличието на период от време внася идеята на непрекъснатост на действието за този период от време. От друга страна перфектните времена и в частност present perfect носят идеята на връзка на действието със „сега” . Винаги имаме фокус върху ситуацията, която можем да приемем като граница във времето. С други думи I have done something for some time – изразява непрекъснатост на действие за период от време до момента на ситуацията или отнасящо се към нея.
Още, да обърнем внимание на спецификата на перфектните времена. За разлика от простите времена, всички останали конкретизират. Продължителните – конкретен процес на действие сега или към момент или ситуация. Перфектните – завършеност на конкретно действие или протичането му за период от време до сега, момент или ситуация, но и в двата случая, говорим за конкретни действия. Тоест :
Внимание – превода на горните изречения е без разлика, но смисълът е различен. Перфектните времена касаят конкретно. Сегашни, минали и бъдещи перфектни времена се отнасят съответно към ситуация сега, в миналото или в бъдещето.
Различието в идеите и смисъла, които носят употреба 1 и 2 е непрекъснатостта на действието отнасящо се към ситуацията при употреба 2. Сравнете:
Типична грешка за нас като българи говорещи английски е да не отчитаме спецификата на перфектните времена. Това идва от звученето в българския език. Ние казваме:
Как биха звучали тези изречения на английски?
Since – най-често предлог. При перфектните времена ще въвежда началото на периода, това което идва след since е момент в миналото.
I have had a car since last year. – Имам кола от миналата година. | |
Category: The way I teach grammar (Моят начин на преподаване) | Added by: Teacher_Koce (2016-09-09) | |
Views: 1246 | |
Total comments: 0 | |