За времената в английския – Simple Tenses

Английската граматика и в частност една граматична структура е изключително точна и логична спрямо идеята, която носи.

Граматичните времена не правят изключение. Оставам с впечатлението, че за много учащи английски език граматичните времена са доста объркващи.

Какво се случва? Започвайки да учим, ние имаме нагласата да търсим един еквивалент в изразяването спрямо всичко, което изучаваме. Смея да кажа, че колкото по-рано се отърсим от тази идеята толкова по-добре. С какво да я заместим? Какво учим всъщност? Нека нашия фокус бъде върху вярното изразяване в прости изречения. Тук идва едно изключително внимание относно словореда, но сега няма да говорим специално за това.

Как да учим?

Граматичните времена, диференцирани, разгледани по отделно са доста повече от времената в българския език. Нека първо ги разгледаме от гледна точка на времевия отрязък към който се отнасят - сега, минало, бъдеще.

  • Сегашните времена се отнасят към момента сега или към настоящ период от време, тоест мога да не съм конкретен към специфичен момент, но все пак актуалността относно сега се запазва.
  • Минали времена - отнасят се към изцяло към завършен период от време, идеята и логиката на изразяване е насочена към миналото, с други думи - разказваме историйка, нещо, което вече се случило.
  • Бъдещи времена - отнасят се към бъдещето, непосредствено, най-общо или конкретно.

Аспекти на граматичните времена

В английския имаме 4 аспекта на граматичните времена (Simple, Progressive, Perfect, Perfect progressive), които се отнасят съответно към съответния времеви отрязък – сега, минало, бъдеще.

Всеки един от аспектите носи идея и отношение към глаголно действие или състояние. Ако ние сме на ясно с идеите и отношението, които имат тези 4 аспекта, лесно ще успеем да ги вкараме в контекст сега, минало или бъдеще.

Тук ще се спрем по-специално на Simple Tenses (Простите времена), разгледани общо като смисъл и идея.

  • Simple tenses - аспектът на простите времена носи идея, която разглежда смисъла на действието на глагола като прост факт, без конкретизиране спрямо действието.

Това означава, че използвайки прости времена, ние говорим по принцип (I work = I have a job; I worked = I had a job), отнасяме се към казаното като обективна истина ( The sun rises in the east)... Или споменавам едно действие като прост факт, това граматично време звучи изключително добре, когато изброяваме действия едно след друго. Можем да имаме тази идея общо и по принцип - (I get up in the morning, drink my coffee and then go to work...) или в по-конкретен контекст - (One day I get up in the morning, drink my coffee and then go to work...).

Използвайки Present simple тук, обърнете внимание, това дърпа внимание върху последователността от действията, а не толкова кога е станало това, все пак аз говоря за конкретни завършени действия.

Същата идея за конкретен завършен период от време ще изразим пък с Past simple tense, (Yesterday I got up in the morning, drank my coffee and then went to work…)

Идеята на тази статия е да привлече вниманието ви върху смисъла и употребата на различните на граматичните времена, да ви накара да сравнявате, да търсите общото и различното.

Category: The way I teach grammar (Моят начин на преподаване) | Added by: Teacher_Koce (2016-09-09)
Views: 1369 | Tags: английска граматика, Teacher Koce, англиски език
Total comments: 0
ComForm">
avatar